Виждам
Опитвам се да усетя какво стои зад очевидното — какво липсва, какво има потенциал и какво може да бъде преживяно по-силно.
Най-много ме вълнува моментът, в който нещо спира да бъде само идея и започва да се усеща от друг човек. Да видя какво липсва, да го почувствам, да го измисля и да го превърна в нещо истинско — не просто да изглежда добре, а да остави следа.
Опитвам се да усетя какво стои зад очевидното — какво липсва, какво има потенциал и какво може да бъде преживяно по-силно.
Търся идея и форма, които имат смисъл за човека отсреща — не само за екрана.
Свързвам хора, умения и възможности. Понякога една правилна среща променя посоката на целия проект.
Превръщам мисълта в концепция, преживяване, комуникация, събитие или проект, който може да живее извън разговора.
Оставам и след хубавата идея. Защото тогава започва истинското — когато трябва да се случи.
Първите ми пари бяха изкарани с ръцете ми — с бране на рози. Дълги дни, слънце, умора и работа, която няма нужда да чака да си готов.
Бях млад и не знаех накъде ще ме отведе животът. Знаех само едно: не исках да остана на едно място. Исках да уча, да пробвам, да се движа, да видя докъде мога да стигна.
След това дойдоха различни работи, търговия, работа с хора, нови среди и години, в които трябваше да се оправям в движение. По-късно работата ме отведе и в чужбина, а събитията ме научиха колко много може да се промени едно преживяване от уж малките детайли.
Постепенно започнах да разбирам, че най-много ме привлича моментът, в който нещо още не е съвсем ясно — и трябва да му дадеш посока. Да чуеш човека. Да видиш какво липсва. Да измислиш. Да подредиш. Да намериш правилните хора. И после да останеш достатъчно дълго, за да стане.
Създадох собствен бранд. Работих с различни марки и хора. Правих събития, pop-up формати, комуникация, маркетинг, развитие и проекти, в които не можеш да се скриеш зад една длъжност. Трябва да мислиш, да действаш и да поемеш отговорност.
И днес не вярвам, че човек някога „пристига“. Още уча. И ще продължавам да уча. Понякога от човек срещу мен. Понякога от грешка. Понякога от нещо, което не се е получило така, както съм искал.
Не знам всичко. И не искам да се преструвам. Но имам любопитство, хъс и достатъчно упоритост, за да търся отговора. За мен това е по-ценно от опита да изглеждам безгрешен.
Кетъринг.
Икономика на търговията · професионална квалификация „Икономика“.
Икономика · магистърска програма „Мениджмънт на търговската дейност“.
Курсове и самостоятелно обучение във финанси, инвестиции и развитие.
Имам хъс. Искам работата ми да бъде силна, да има характер и да не прилича на поредното нещо, направено „колкото да мине“.
Имам постоянство. Не всичко се получава от първия път. Понякога трябва да преработиш, да изхвърлиш, да опиташ пак.
Имам любопитство. Влизам в нови теми, питам и търся хора, които знаят повече от мен.
Не се опитвам да бъда всичко. Имам интерес и страст към много от тези области и съм работил в тях. Когато мога да свърша нещо сам и това е правилното решение — правя го. Когато проектът има нужда от по-дълбока специализация, търся правилния човек и го включвам. За мен силният резултат не е въпрос кой е направил всяка отделна част, а дали всички части говорят на един език.
Създаване, развитие, маркетинг, комуникация, pop-up формати, събития, съдържание и реализация — в различни комбинации и според нуждата.
Не меря работата си само по това как изглежда накрая. Меря я по това дали е променила нещо — дали е дала посока, събрала е правилните хора, създала е преживяване или е помогнала една идея да стигне по-далеч.
Тези лога не са списък с „клиенти“. Те са следи от години, в които съм бил вътре в различни истории. И всяка от тях ме е научила на нещо.
Проект, в който съм оставил много повече от професионалните си умения. В него има мисли, въпроси, страхове, осъзнавания и много личен материал. Не съм се опитвал да изглеждам съвършен. Опитах се да бъда честен.
Собствен бранд за мъжко бельо. Идея, продукт, визия, комуникация, пазар и отговорността всичко да бъде мое. Един от проектите, които ме научиха какво означава да няма на кого друг да прехвърлиш решението.
Понякога най-важното в един проект не се вижда веднага. То се усеща.
Първо разбирам човека, контекста и това, което всъщност иска да се промени.
Понякога един точен въпрос спестява седмица грешна работа.
Търсим идея и форма, които имат смисъл, а не просто изглеждат добре.
Хора, задачи, партньори, комуникация, срокове и детайли около една посока.
Идеята трябва да излезе от разговора и да влезе в реалността.
Не искам да ти продавам образ на човек, който има всички отговори. Такъв човек не съм.
Имам неща, с които се гордея. Имам и такива, които днес бих направил по-добре. Имам още много неща, които не знам — и точно това ме държи буден.
Но имам нещо, което не искам да губя: желанието да създавам.
Да измислям. Да питам. Да уча. Да преживявам. Да опитвам отново. Да работя с хора, които са по-добри от мен в нещо. Да оставям егото настрана, когато проектът има нужда от друг отговор. И утре да мога да направя нещо по-добре от днес.
И когато започна нещо, искам да ми пука. Не само да бъде завършено. Да бъде преживяно. Да има смисъл. Да остане.
Не е нужно да имаш готово задание. Понякога е достатъчно да кажеш какво искаш да стане, какво не работи или какво още не можеш да назовеш. Оттам можем да започнем.